Данъкът върху продажбите предполага този типданъчно облагане, при което възстановяването се извършва директно от потребителите чрез цената на стоките. Изчисляването на размера на данъка се извършва при използване на лихвен процент от цената на предлагания продукт или услуга. Разбира се, както във всяко правило има изключения, а в съвкупността от всички продукти има специален списък, който не подлежи на данък върху продажбите.

Настоящото законодателство на страната ясноустановява правилата за нейното начисляване. Има два възможни варианта: данъкът върху продажбите да бъде включен в цената на продукта директно от неговия производител, преди да се разпространява чрез канали за дистрибуция или възстановяването да се извършва на мястото на продажбата на продукта директно от продавача. Във всеки случай обаче потребителят плаща на производителя, а последният от своя страна е длъжен да прехвърли необходимата сума в съответния бюджетен фонд.

Ако трета страна участва в сделката за покупка и продажбалицето, тоест купувачът не е краен потребител, но придобива стоките с цел по-нататъшно продажба при благоприятни условия, тогава е необходимо да се предостави т.нар. сертификат за препродажба. Тя позволява на купувача да не плаща данък върху продажбите и след това да го включи в цената на закупените продукти.

В същото време, съгласно законодателните норми,платецът е юридическо лице, т.е. предприятия, организации и институции, както и техните клонове. Данъчната ставка се определя от монополизираните държавни органи и е законодателно определена. По правило максималният лихвен процент може да достигне 5%.

В рамките на обекта, подлежащ на данъчно облагане,се разбира като набор от освободени стоки, предоставени услуги, извършени работи. Изчислението може да се извърши с помощта на парични средства, както и в непарична форма поради разпространението на кредитни карти и платежни инструменти като чек, платежно нареждане и т.н. При извършване на бартерни транзакции, т.е. когато една стока може да бъде заменена с друга в еквивалент, този данък се взима предвид.

Ако говорим за приходи от операции снедвижими имоти, в този случай както лихвеният процент, така и правилата за таксуване са малко по-различни. Данъкът от продажбата на имущество предполага наличието на определени привилегии за лицата, които осъществяват собствена собственост за първи път, тъй като те са напълно освободени от плащания. Но при последващата сделка за покупка и продажба на имущество, платецът е длъжен да предостави на държавата данъчни удръжки в пълен размер. Ако цената, например апартамент, е не повече от един милион рубли, тогава данъкът също не се начислява.

Ако платецът се интересува от въпроса, какъв данъкпродавайки апартамент, който ще трябва да плати, тогава трябва да оцените стойността на имота. Това е така, защото размерът е диференциран, което означава, че зависи от размера на получения доход. Има такова нещо като данъчно приспадане. Ако цената на жилищата не надвишава два милиона рубли, данъкоплатецът има право да получи приспадане от сумата на платения данък. Като правило, приспадането се изчислява въз основа на процент от 13%. Правото да го получи се предоставя на платеца само веднъж.

Независимо от достатъчно материално получаване на средства в бюджета, данъкът върху продажбите се заменя с данък върху добавена стойност. Към това решение вече са се присъединили над 140 държавина световната общност. Въпреки това, американците в това отношение останаха консервативни и все още прилагат данък върху продажбите. Повечето икономисти твърдят, че тази позиция е ирационална, тъй като тя няма положителен ефект върху икономиката.