Инфрачервено лъчение

Електромагнитно или инфрачервено лъчениезаема спектралната област между електромагнитната вълна, която забелязва човешкото око, червения му край и микровълновото или микровълновото излъчване. Голяма разлика в оптичните свойства на веществата се забелязва между възприемането в инфрачервена и видима радиация. Например, за късовълнова инфрачервена радиация, вода с дебелина няколко сантиметра е непрозрачна.

Около 50% от слънчевата радиация евърху този вид. Тя е неразделна част от газоразрядните и лампи с нажежаема жичка, а някои лазери са способни да излъчват инфрачервено лъчение. За да се регистрират, се използват фотоволтаични и термични приемници или специални фотографски материали.

Диапазонът на инфрачервеното лъчение има три компонента: къси вълни, средни вълни и дълги вълни. Дълговият диапазон на дължината на вълната е подразделен на сублимирана или terahertz лъчение.

Човешката кожа възприема инфрачервеното лъчениеот топли предмети, като термично усещане, поради което се нарича "термично". Дължината на вълната, излъчвана от топлината зависи от температурата на нагряване. Ако температурата е висока, тогава дължината на вълната ще бъде кратка и интензивността на лъчението й ще бъде по-висока. Развълнувани йони и атоми излъчват инфрачервено лъчение. В този диапазон при относително ниски температури се намира електромагнитният спектър на излъчване на абсолютно черно тяло.

Астроном W. Хершел открива електромагнитната радиация през 1800 г., след което се изследва подробно инфрачервеното лъчение. Herschel определя свойствата си чрез термометри. В резултат на експериментите беше доказано, че температурата варира в различните части на видимия спектър. Herschel определи следното: максималната топлина, която се намира извън наситения червен цвят, е възможна и за видимото му пречупване.

Съвременните лабораторни източници на инфрачервено лъчение се основават на молекулярни газови лазери в твърдо състояние. В тях се регулира и фиксира честотата на излъчване.

За регистриране на топлинната радиация се използват специални фотографски плаки. Фоторезисторът и фотоелектричният детектор имат много по-широк обхват на чувствителност.

Инфрачервеното лъчение има необичайни способности. Неговите свойства са такива, че могат да се прилагат в различни области:

  • медицина - във физиотерапия;
  • стерилизация на храна за дезинфекция;
  • дистанционно управление - в телевизионни конзоли, автоматични системи за сигурност и някои модели мобилни телефони;
  • боядисване - изразходваната енергия и скоростта е много по-малка, отколкото при конвекционния метод;
  • като антикорозионен агент;
  • хранителната промишленост - електромагнитните вълни от определен диапазон имат термичен и биологичен ефект върху продукта, което спомага за ускоряване на биохимичните трансформации в биополимерите;
  • селскостопанска промишленост;
  • отопление на помещения на улици и къщи, за основно и допълнително отопление;
  • проверка на автентичността на парите и т.н.

Инфрачервеното лъчение може да увреди очитечовек. В тези места, където има висока температура, инфрачервено лъчение може да бъде опасно за окото, и ако не е придружена от видимия светлинен източник. В тези случаи е необходимо да се използват защитни очила.

В други случаи инфрачервеното лъчение не може да навреди на човек. Тя е абсолютно безопасна и няма нищо като ултравиолетово или рентгеново лъчение.

Инфрачервеното лъчение, което се използва при готвене, прави храната много вкусна, тъй като всички минерали и витамини се запазват, докато няма нищо общо с микровълнова фурна.

Като цяло можем да кажем, че практически няма такива области, в които инфрачервеното лъчение не се използва днес.